ДИМИТРОВ Михаил

Найдено 1 определение
ДИМИТРОВ Михаил
Михаил Димитров Д а ф и н к и ч е в) [р. 30 сент. (12 окт.) 1881] – болг. историк, психолог и философ-марксист. Действит. член Болг. АН (с 1946), заслуженный деятель науки (с 1956). Член БКП (с 1944). Проф. Софийского ун-та (1944–50), пред. Союза науч. работников Болгарии (с 1945), вице-президент Болг. АН (1947–57). Работает в области экспериментальной психологии, критики фрейдизма и реакц. бурж. идеологии, истории болг. Возрождения. Исследователь творчества Ботева и Каравелова. Соч.: Психофизиология на смеха, "Год, на Соф. унив-т. Истор.-филологич. фак-т", 1925, кн. 25, с. 1–264; Психологията на спонтанния ейдетизъм, там же, 1931, кн. 27; Нитче като идеолог, С., 1938; Личността на Ботева, 2 изд., С., 1945; Христо Ботев. Идеи, личность и творчество, 2 изд., С., 1946; Поява, развитие и идеоология на фашизма в Болгария, [C.], 1947; Христо Ботев. Биография, С., 1948; Поглавни моменти из живота на Ботев, в кн.: Ботев X., Съчинения, т. 1, С., 1950; Любен Каравелов. Биография, С., 1959. Лит.: Белева Зл. и Унджиев И., Михаил Димитров. Биобиблиография, С., 1958. Ин-т философии АН НРБ.

Источник: Философская Энциклопедия. В 5-х т.